* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свет Гьоргия коня кове - (2)
сребро плочи, злато клинци,
стара мама го согледа,
стара го макя попита:
- Ой те тебе, свет Гьоргийо,
защо ковеш врана коня?
Свет Гьоргия отговаря:
- Леле, мале, стара мале,
я чу ида равно поле
да обидем есенници,
да обидем пролетните,
да обидем сиво стадо.
Па си ойде свет ми Гьорге,
весел ойде, скарбен дойде,
стара го макя попита:
- Ой те тебе, свет Гьоргийо,
весел ойде, скърбен дойде,
какво ти е равно поле?
Свет Гьоргия отговаря:
- Леле, мале, стара мале,
полето е повредено -
есенници изгинале,
пролетните не никнале.
Стара му макя думаше:
- Не бой ми се, свет Гьоргийо,
дал че Господ, помогне им,
нека дойде свет Спасовден.
Почекал е свет Гьоргия,
па си ойде свет Гьоргия,
па си ойде по полето -
есенници клас хвърльиле,
пролетните вретениле,
льивадите кафтан хвърлят;
все са живо изягниле -
все агнета ваклушате,
все ярета виторожке,
все телчинка бел опашке,
все ждребинка патоножке,
все прасчина на грошеве,
все пилета чучуляте.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014