* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано рани стар стария,
ой Коледо, мой Коледо,
та отиде да обиде
до пет синка зимовища -
дали са си иззимиле,
иззимиле, спролетиле.
На път срещна свети Гьорги:
- Добро ти, стар стария!
- Дал Бог добро, свети Гьорги!
- Къде си ми рано ранил?
- Ще отида да обида
до пет синка зимовище -
дали са си иззимиле,
иззимиле, спролетиле?
- Я се върни, стар стария,
азе сега оттам ида -
хубаво са иззимиле,
по-хубаво спролетиле.
Хубаво са изягнили -
все агънца ваклошати,
по-хубаво изкозили -
все яренца белоочки,
по-хубаво изтелили -
все теленца белопавки,
по-хубаво изжребили -
все кончета коньогривки,
по-хубаво изпрасили -
все прасенца скапестички;
по-хубаво изроиле -
все пчелички златоперки!
- Наздраве ти стар стария,
тебе пеем тази песен -
колко звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща,
в тази къща, таз дружина!
Наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014