* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано рани свети Гьорги,
рано ми, рано, на Гергьовден,
оседла си врана коня,
оседла го, обюзда го,
обюзда го, възседна го,
да си обида равно поле,
равно поле, зелен синор,
зелен синор и ливади,
и ливади и кошари,
и кошари и обори,
и обори и пчелари.
Че го срещна горска Дива,
горска Дива-Самодива:
- Добра среща, свети Гьорги!
Дал Бог добро, горска Дива!
Отговаря горска Дива:
- Леле варе, свети Гьорги,
къде отиваш толкоз рано,
толкоз рано по Гергьовден?
Отговаря свети Гьорги:
- Ще ида да обида,
да обида равно поле,
равно поле, зелен синор,
зелен синор и ливади,
и ливади и кошари,
и кошари и обори,
и обори и пчелари.
Отговаря горска Дива:
- И аз сега от там ида -
зелен синор до колене,
зелен синор и ливади,
все кошари разогнати,
все агънца ваклушати,
ваклушати, менгушати,
все обори разстелени,
все турчета белоглави,
белоглави, дългопави,
все кошари разроени,
все рояци, все леваци.
Ние пеем, - Бога славим,
от дружина добър вечер!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014