* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Сестра брату кон седлае,
ей Коладе ле, мой Коладе,
оседла го, обюзда го,
оседла го с синьо седло,
претегна го с девет коланя,
колани му жълти смоци,
дизгини му пъстри змии.
Натъкми го, изведе го,
изведе го, разведе го,
претегли го на бинека,
възседна го малък братец,
че си отиде да си обиде,
да си обиде все бащино,
все бащино росно ливаде,
росно ливаде, зелен синор.
Ходил беше, дошел беше,
среща му иде мила сестра,
отговаря мила сестра:
- Ти, като ходи да обикождаш,
имаше ли смин по поле?
Отговаря малък братец:
- Имаше го, дребен беше,
но на брата ти до сърмен пояс,
на конче до злата грива.
От кон пайдом, китка найдом.
Сама китка прегъргора:
- Не ме давай на момите,
че момите мъдро ходят,
цветето си лудо носят,
че ме бодат зад калпака,
зад калпака, зад бял сарък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014