* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

А бре, Георги, свети Гьорги,
кога е било един ден,
един ден - Гергьовден,
заигра хоро голямо,
сред селото, на мегдана.
Той си на хоро отиде,
челото Георги да води.
Па се хвана на хорото,
на хорото, на челото.
Сестра му до него играе,
па на него проговаря:
- Ой те тебе, братко Георги,
полека води хорото,
че изпадаха момите,
на момите чехлите,
на булките венците!
Свети Гьорги се разсърди,
па се пусна от хорото,
от хорото, от челото.
Право си у тях отиде,
влезе в нови дамове,
изведе конче хранено,
хранено, та не яздено,
в синьо го седло оседла,
в златна го юзда обюзди.
Па се качи свети Гьорги,
па си на къра отиде,
зимнините да обиколи,
зимнините, летнините;
зимнините не изкласили,
летнините не вратили.
Разсърди се свети Гьорги,
па се назаде повърна.
Срещнала го Божа майка,
срещнала го, питала го:
- Ой те тебе, синко Георги,
весел пойде, сърдит дойде?
Проговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, стара майко,
га ме питаш, да ти кая -
зимнините не изкласили,
летнините не вратили!
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, свети Гьорге,
ще удари дъжд гергьовски -
зимнините ще изкласят,
летнините ще вратят!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014