* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Убави свети Гьоргийо!
Свети Гьорги си кон седла;
оседла го, възседна го,
та си иде на надоле
да обиде синорите.
Кога биде свети Гьорги,
оттам ми весел ойде,
отаде ми илен дойде.
Не смея го никой праша;
прашала го стара макя:
- Мили сину, свет' Гьоргийо,
та защо ми весел ойде,
весел ойде илен дойде?
Какви ти са синорите?
Свет Гьоргия говореше:
- Леле, мале, мила мале,
какви ми са синорите?
Есенните нзгинале,
пролетните не никнале!
А макя му говореше:
- Леле, сину, свет' Гьоргийо!
И това ли да те учим,
да те учим, да те редим?!
Я си вземи тънка мрежа,
та я качи више небо,
та натопи тънка мрежа,
да зароси ситна роса;
разстреси си тънка мрежа,
па си ойди на надоле,
да си обидеш синори.
Послуша а свет Гьоргиа,
та си взема тънка мрежа,
та натопи тънка мрежа,
та я качи више небо;
па разтресе тънка мрежа,
та зароси ситна роса.
Та си ойде на надоле,
да обиде синорите;
кога ойде у синори,
що да види, що да чуе!
Есенници клас хвърлиле,
пролетните у вретенце.
Тога се е зарадовал,
та си ойде дома двори,
а макя го попрашуе:
- Мили сину, свет Гьоргийо,
какви ти са синорите?
Свет Гьоргиа говореше:
- Леле, мале, мила мале!
Арни ми са синорите -
есенници клас хвърлиле,
пролетните у вретенце!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014