* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Е, мили сино, свет Гьоргийо! (2)
Свет Гьоргия коня справя, (2)
коня справя у темнина,
у темнина без борина,
сал на ясна месечина,
никой да го не согледа.
Подкова си врана коня,
па си яхна врана коня,
па си ойде по полето,
да си види берекето;
от берекет нищо нема -
есенници не класили,
пролетници не никнали,
просата не посеяни...
Па се връна свет Гьоргия,
уилен е, угрижен е,
от кон слезна, на стол седна,
уилен е, угрижен е.
Согледа го мила стрина
и на Гьорги говореше:
- Що си илен, що си яден?
А Гьорги й говореше:
- Леле, стрино, мила стрино,
я си идох по полето,
да си вида берекето -
от берекет нищо нема,
есенници не класили,
пролетници не никнали,
просата не посеяни.
А стрина му говореше:
- И това ли да те уча,
да те уча, да науча -
нощкем давай силен дъждец,
а па денем силно сънце,
земня турай на разпара -
есенници че изкласят,
пролетници че поникнат,
просата че ги посеят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014