* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги кон си седлае,
кон си седлае, кон си бюздае;
оседлал го, обюздал го -
сини седла неседлани,
жълти юзди неюздени,
препасал го с три колана,
три колана - сини смоци.
Че се качи на вран коня,
че прехвръкнал през тез девет,
през тез девет кадълъка -
да обиде равно поле,
равно поле, дълги ниви,
дълги ниви без синори.
Де го срещна димна Юда,
да го срещна и го пита:
- Ой ти, Георги, свети Гьорги,
отде идеш, къде ходиш?
Отговаря свети Гьорги:
- Аз отивам да обида,
да обида равно поле,
равно поле, дълги ниви,
дълги ниви без синори.
Димна Юда отговаря:
- Върни се, върни, свети Гьорги,
че сега оттам минах,
оттам минах, оттам ида.
Всичко живо, всичко здраво,
млад овчар напред върви,
напред върви, с кавал свири,
кавала му отговаря:
- Ой те, Георги, свети Гьорги,
тебе пеем, - Бога славим,
от Бога ти много здраве,
от дружина - веселина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014