* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Гьоргийо, свети Гьоргийо! (2)
Рано ранил свет Гьоргия
у света млада неделя,
вран коня да си подкове -
злато клинци, сребро плочи,
ча ще да иде, да иде
синюро да си обиде.
Оттука весел отиде,
оттамо уилен дойде,
не смея го никой пита,
никой пита, никой праша,
попита го неговата,
неговата стара макя:
- Таком Бога, свет Гьоргийо,
защо си, сино, уилен,
уилен, сино, угрижен?
Гьорги на макя говори:
- Таком Бога, стара мамо,
какво да не сам уилен,
уилен, мамо, угрижен -
ни есенъото класило,
ни пролетното никнало.
Макя на Гьоргя говоре:
- Не бой се, сину, не бой се,
дал ке Бог, сину, дал ке Бог
гергьовски ситни росици,
спасеви буйни дъждеве,
петрови жежки ветрове
и пролетното ке никне,
и есеньото ке класи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014