* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ранил свети Гьорги,
леле, Гьорге, свети Гьорге,
рано ранил, коня справил,
назобил го зоб пшеница,
напоил го руйно вино,
па отиде да обиде
синорите, екинете.
Кога натат весел отде,
ка се върна сърдит дойде,
никой смее да го пита,
попита го стара майка:
- Леле, Гьорге, свети Гьорге,
та що ми си сърдит дошъл,
весел ойде, сърдит дойде?
Свети Гьорги отговаря:
- Леле, мале, мила мале,
ка да не съм сърдит дошъл -
есенници не братиле,
пролетници не никнале!
Я майка му отговаря:
- Леле, Гьорге, свети Гьорге,
и това ли да те уча -
удри гергьовски гърмове
и спасовски ситни дъждове,
есенници ще да братят,
пролетници ще да никнат!
Гьорги си майка послуша,
удри гергьовски гърмове
и спасовски ситни дъждове.
Рано рани свети Гьорги,
рано рани, коня справи,
сърдит ойде, весел дойде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014