* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Гьорги си коня стегаше,
стегаше и си пееше,
да иде синор да види.
Кога се Гьорги повърна,
идеше и си викаше.
Макя си Гьорги питуе:
- Синко ле Гьорги, Гьорге ле,
кога си коня стегаше,
а ти си, сине, пееше,
а сега, Гьорги, ти викаш?
Гьорги на макя говори:
- Та как че, мамо, да пеем?!
Ка си синори обидох,
есенници угинали,
пролетнини не никнали,
а гръсници не сеяни.
Кога е било Спасовден,
Гьорги си коня стегаше,
стегаше и си викаше.
Кога си синор обишел,
върнал се и си запеял.
Макя си Гьорги питуе:
- Синко ле Гьорги, синко ле,
кога си натам отиде,
тизе си, сине, завика,
а сега идеш и пееш?
Гьорги на макя говори:
- Нали ме, мамо, питуеш,
са че ти, мамо, прикажем -
есенници клас фрълили,
а пролетнини - вретена,
а гръсници до колена -
това съм весел, превесел.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014