|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Гьоргьо, свети Гьоргьо!
Свети Гьорги коня кове,
майкя му меси погача,
сестри му вино точеха,
брайкя му - люта ракия.
Я че си иде Гьоргия,
по полье, по берекето,
да си погледа берекето,
како е Гьоргя с берекето.
Врана си коня яхнуе,
уилено, угрижено,
дали си има берекет,
или си нема берекет!
Кога си ойде на тамо,
есенни жита класуят,
а пролетните ницаят.
Върна се Гьоргя отаде,
стара го майкя пратуе:
- Сино Гьоргьо, бре Гьоргьо,
како сме, сино, с берекет?
Гьоргя ву вели-говори:
- Мале ле, мила майчице,
есенни жита класуят,
а пролетните ницаят!
Долно село, обл. Каменица, Кюстендилско; на курбан (СбНУ 40/1935,
с. 259).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|