* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Убави свети Гьоргийо! (2)
Рано рани свети Гьорги,
рано рани, коня рани,
нахрани го ситно сено,
назоби го зоб пшеница,
зоб пшеница врабчелия,
напои го руйно вино,
руйно вино тройогодско,
нарахни го, обседла го,
тури нога у зенгия.
Мила го макя изпраща.
нови му порти отвара -
на кър синора да види.
Оттука весел отиде,
оттамо дойде уилен.
Мила го макя посрещна,
посрещна и го запита:
- Синко Гьоргийо, Гьоргийо,
оттука весел отиде,
оттамо идеш уилен,
оти си, синко, уилен,
уилен, синко, угрижен?
- Мале ле, мила мале ле,
ка некю да съм уилен -
на кър синора обидох,
есенници изгинале,
пролетните не никнале!
Мила му макя говори:
- Не бой се, сино, не бой се,
да-ке Бог, синко, да-ке Бог
гергьови ситни росици,
спасеви тихи дъждеве,
есенните ке се сберат,
пролетните ке да никнат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014