* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ранил Свети Гьорги,
рано ранил, с кон потрудил,
та отива долу, долу,
долу, долу по синори,
да обиде зелен синор,
зелен синор - сиво стадо.
Сиво стадо агнило ли е,
агнило ли е, багнило ли е,
летнината изникнала ли е,
зимнината класила ли е?
Весел ходи Свети Гьорги,
весел ходи, сърдит дойде.
Летнината не никнала,
зимнината не класила,
сиво стадо не агнило...
Срещнала го Божа майка,
срещнала го, питала го:
- Ой те тебе, свети Гьорге,
де си се на кон потрудил,
на кон потрудил на Гергьовден?
Свети Гьорги отговаря:
- Ой те тебе, Божа мале,
ходил съм си по синори,
по синори и по вилает.
Не изникнала летнината,
зимнината не класила,
сиво стадо не агнило!
Божа майка отговаря:
- Не грижи се, свети Гьорге,
да-ще Господ ситна роса,
ситна роса - кален дъждец.
Жъ изникне летнината,
жъ изкласи зимнината,
жъ изагни сиво стадо!
Минало се мало-много,
даде Господ ситна роса,
ситна роса, кален дъждец
и изникна летнината,
изкласила зимнината,
изягнило сиво стадо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014