* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьоргия сив кон седла,
че да иде на надоле,
до негово сиво стадо,
да го виде и обиде -
живо ли е, здраво ли е,
агни ли се, кози ли се?
Оседла го, возседна го,
па си пойде нанадоле.
Срещнала го Божа майка:
- Добра среща, свети Гьоргию,
ако Бог да, къде ч' идеш?
- Че да идем, Божа мале,
до моето сиво стадо,
да го видем и обидем -
живо ли е, здраво ли е,
агни ли се, кози ли се?
Проговори Божа майка:
- Върни ми се, свети Гьоргию,
сега азе от там идем!
Живо-здраво сиво стадо,
овчици се изягнили -
все овчета ваклевчета,
а овнета калешчета;
козици се изкозили -
все козета белобочки,
а ярчета ярчорожки!
Живо-здраво овчарете,
ощ' по-боле кехаите,
да тебека хабер прата -
да им готвиш златни страги
и ведренца оковани;
кога бъде на Гергьовден
ще подвръта сиво стадо,
че да мъза чембер млеко,
свети Гьоргию за светого!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014