* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Гьорги, Гьорги, свети Гьорги!
Свети Гьорги конен кове,
конен кове, подковава.
Стара майка диван седи,
диван седи, Гьорги пита:
- Гьорги, Гьорги, свети Гьорги,
де се стегаш, де ще вървиш?
- Мале, мале, стару мале,
я се стегам и ще идам
да обиграм сеитбана.
Шенлив торна, киман дойде -
зимноно е изгинало,
пролетноно не никнало.
Стара майка го посрощна,
конен хвана, сина пита:
- Гьорги, Гьорги, свети Гьорги,
що си, синку, окахърен,
окахърен и оклонен?
Свети Гьорги отговаре:
- Мале, мале, стара мале,
как да не съм окахърен,
окахърен и оклонен -
зимноно е изгинало,
пролетноно не никнало.
- Гьорги, Гьорги, свети Гьорги,
немой, сино, се кахъри,
ам си стани, та си сбери,
та си сбери облацине
от Гергьовден до Спасовден.
Да пороси до два дене,
до два дене ситна роса
и на третен да погрее,
да погрее ясно слънце.
Летноно ще да поникне
и зимноно ще се вдигне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014