* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Стани нине, господине!
Рано рани свети Гьорги,
рано рани на Гергьовден.
Та си яхна врана коня,
та си тръгна по къшлите,
да обида сюриите -
живо ли са иззимили,
здраво ли са изагнали?
Срещум среща баш кехая,
той му тихом проговаря:
- Ой те тебе, свети Гьорге,
ей ме, сега оттам ида -
живо са се иззимили,
здраво са се изагнали.
Всяка овца агне води,
всеки овчар агне носи,
преходница - едно и две.
Зарадва се свети Гьорги,
зарадва се, обрадва се,
та си запя ляпа песен.
Де що било, все слушало -
и дървено и каменно.
Едно дърво, трепетлика -
не стояло, не слушало,
денем, нощем треперело,
денем, нощем, полунощем...
Проклел го бе свети Гьорги:
- Да би дал Бог това дърво -
да се вникне на зло място,
на зло място, под усойна,
дето слънце хич не грее,
дето трева хич не никне,
дето никне, пръв да я яде!
Тебе пеем свети Гьорги,
тебе пеем, - Бога славим!
От Бога ви много здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014