* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Стани нине, господену!
Потегна си чорбаджия,
потегна си добра коня,
заведе го на халбаке,
на халбаке, на кованье.
Подкова го сребро клинци,
сребро клинци, злато плочи,
уведе го у яхъре,
потегна го, попрегна го
с дванайсе, бре, чулове,
с тринайсе, бре, попрези.
Обюзди го жълти юзди,
па наметна ален кожух
от рамена до рамена,
дур до тая черна земня.
Па си бутна добра коня
нанадоле в равни друми.
Кон му диха - мъгла вдига!
Среща му бе свети Гьорги:
- Добра среща, свети Гьорги!
- Дал Бог добро, чорбаджио!
Къде трошиш добра коня,
къде валяш ален кожух?
- Ща да ида доле, доле -
кога беше есенеска,
очело си мое стадо.
Като идеш от оздоле,
не видва ли нейде нещо,
нейде нещо - мое стадо?
- Доле, доле много стада,
кое напред да познаеш?
- Мое стадо най-хубаво,
най-хубаво, най-личаво,
че го пасат два овчара,
два овчара, два близнака -
еднолики, едноимци,
с едно руфо пременени.
И си има два овнака,
два овнака, два рудака,
та си носят медни звънци -
чуг ги чука у Загоре,
глас се чуе у планина;
чуг ги чука у планина,
глас се чуе у Загоре!
- Какво казваш на прилика -
там съм лежал я ноческа.
Направиха вита страга,
надоиа пресно млеко,
подсириа пресни груди,
заклаха ми вакло агне.
Овците са иззимеле,
по-убаве изягнили -
се овчици златовлънки,
се овновци виторожци!
Говедата иззимеле,
по-убаве изтелили -
се воловци бистророжци,
а кравите белопяхки!
Коньете са иззимеле,
по-убаве изжребили -
се коньовци патоножци,
а кобилки орлогрифки!
Кошарете иззимеле,
убаве са изроили -
сека матка по пет пъти,
стара матка - девет пъти!
- Стани нине, господену,
тебе пеем, домакине!
От назе ти веселенье,
от Бога ти много здраве -
колко здрафци по планина,
толко дари в тая къща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014