* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Тръгнал ми е Свети Гьорги,
долу, долу към Добруджа,
по къщите, одаите,
да обиде суриите -
здраво ли са иззимили,
живо ли са изягнили.
На път среща Света Петка,
Света Петка и Неделя,
те го тихом проговарят:
- Хвала Богу, свети Гьорги,
де си ярчиш бърза коня?
- Ярчим си го долу, долу,
долу по Добруджа,
по къщите, одаите -
здраво ли са иззимали,
живо ли са изягнили.
- Хвала Богу, свети Гьорги,
ние сега оттам идем,
тебе добър хабер носим.
Всичко здраво иззимало,
всичко се живо изяснило.
Всяка овца агне води,
най баш овца - и две, и три.
Домиляло свето му Гьорги
и е запял една песен,
една песен гласовита.
Всичко спряло и слушало,
и дървета, и камъни;
ено дърво не е спряло,
не е спряло, не е слушало.
Прокълна го Свети Гьорги:
- Хвала Богу, едно дърво,
едно дърво сепетлика,
сепетлика- трепетлика!
Да поникнеш на зло място,
дето слана рано пада,
дето слънце веч не грее!
Па що цъфнеш, да не вържеш,
а що вържеш, цръв да го яде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014