* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Тръгнал ми е свети Гьорги
да обижда овчарите,
овчарите, говедарите -
живо ли са, здраво ли са?!
На път срещна свет Ивана;
отговаря свети Гьорги:
- Хой те тебе, свет Иване,
къде си се ти потрудил,
ти потрудил, ти поломил?
Отговаря свети Иван:
- Хой те тебе, свети Гьорге,
га ме питаш, ще ти кажа -
най-хубаво зимовище,
да обиждам овчарите,
овчарите, говедарите,
живо ли са, здраво ли са?
Отговаря свети Гьорги:
- Хой те тебе, свети Иване,
не се труди, не се ломи,
ази сега оттам ида -
все са живо, все са здраво!
Овцете се изягнили -
все агненца виторожки;
кравите се изтелили -
все теленца ярчорожки;
кобили се изжребили -
все конченца белокрачки,
белокрачки, витогривки!
Всеки овчар поддаяше
по едно агне поддояче,
и него си обришчаше
свету Гьоргию за курбани -
да ми пусне лиса трева,
да посрещне сиво стадо,
сиво стадо Иваново,
Иваново, чобаново.
Чула й гора, чула й вода,
все стояло, все слушало;
едно дърво, нищо дърво,
не стояло, не слушало...
Божа го майка люто кълне:
- Да даде Господ, нищо дърво,
нищо дърво трепетлика,
що цветило - не вързало,
що вързало - не яло се!
Наздраве ти, свети Гьорге,
тебе пеем - Богу славим!
От Бога ти дал Бог здраве,
от дружина веселина,
весел бъди вес година!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014