* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Леле, Герги, свети Герги!
Рано рани свети Герги,
рано рани, конче справи
да обходи синорето,
синорето по полето,
по полето - слоговето,
слоговето - бащи ниви.
Натам Герги весел ходи,
а конче му по-весело.
Насам Герги сърдит дойде,
а конче му по-сърдито...
Пресрещна го стара майка,
па на Герги проговаря:
- Леле, Герги, мили сине,
защо си толкова уилен,
уилен, синко, угрижен?
Гьорги майка отговаря:
- Вардам, вардам, стара мале,
много си, мале, греховна -
млади невести венчаваш,
мъгдене не им даваш;
малки дечица кръщаваш,
повейе не им даваш.
Ходих, мале, погледах
по полето, мале, синорето,
синорето, мале, слоговето,
слоговето, мале, бащи ниви.
Есенното не класило,
пролетното не никнало!
Майка Герги проговаря:
- Мълчи, сине, недей плака;
да-ще Господ ситна роса,
ситна роса - гергьовската,
гергьовската, спасовската.
Пролетното ще поникне,
есенното ще изкласи.
Де седя Господ, та слуша,
даде си ситна росица,
ситна росица - гергьовска,
гергьовска, още спасовска,
есенното клас пуснало,
пролетното вретенило...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014