* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Тръгнал ми е свети Гьорги, Коледо,
да си иде в долна земя,
да обиде сюриите,
здраво ли са изягнили.
На път срещнал свети Илия.
- Добра среща, свети Гьорге,
та къде си потръгнало?
- Тръгнал съм си, свети Илия,
да отида в долна земя,
да обидам сюриите,
живо ли са иззимили,
здраво ли са изягнили,
(...)
всяка овца агне върти,
преходница - едно и две.
Върна си се свети Гьорги,
та засвирил тиха свирня
и си запял ляпа песня.
Кой къде бе - позапря се,
да послуша свети Гьорги,
тиха свирня, ляпа песня.
Едно дърво яворово,
не запря се, не послуша,
светиму Гьорги ляпа песня,
ляпа песня, тиха свирня.
Проклел го е свети Гьорги,
да си вникне в пусто място,
дето слана рано пада,
дето слънце късно изгрява.
Да му трепват листенцата,
и с вятър и без вятър.
Да му лъщи корицата,
и със слънце и без слънце.
Тебе пеем, стопанино,
тебе пеем, - Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014