* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Убави свети Гьоргийо! (2)
Свети Гьоргя коня кове,
коня кове у заграда
сребро клинци, злато плочи,
ке отиде нанадоле,
нанадоле, долна земня,
да обиде сиво стадо -
живо ли е, здраво ли е,
живо ли е иззимило,
здраво ли е изягнило.
Па си ойде нанадоле,
нанадоле, долна земня,
па обиде сиво стадо -
все е живо иззимило
и е здраво изягнило,
все агнета ваклушати,
все ярета криворожки,
все телчинка белопаи,
все жребтинка патоноги;
есенници изгинале,
пролетните не никнале.
Уилен Гьорги, угрижен,
насреща му стара майкя,
па си на Гьоргя говори:
- Сино Гьоргийо, Гьоргийо,
що ми си, сино, уилен,
уилен, сино, угрижен?
Отговори свети Гьоргя:
- Мале ле, стара майчице,
уилен, мале, та много -
есенници изгинале,
пролетните не никнале!
Макя на Гьорги говори:
- Сино Гьоргийо, Гьоргийо,
не бой се, сино Гьоргийо,
ке даде Господ, ке даде,
спасовски буйни дъждеве,
гюргьовски ситни росици -
есенници да се свестат,
пролетните ке си никнат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014