* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Зазори се ясна зора,
низ хубава Влашка земя,
то не било ясна зора,
ами било свети Гьорги,
свети Гьорги с бърза коня,
коня въздиша, зора зори.
Свети Гьорги гуна носи;
гуната му кайно грее,
кайно грее, ясно слънце,
като слънце по Петровден
Свети Гьорги калпак носи;
калпакът му кайно грее,
кайно грее - месечина,
месечина по Никулден.
Свети Гьорги пръстен носи;
пръстенът му кайно грее,
кайно грее - като звезда,
като звезда Вечерница,
Вечерница по Никулден.
Той отиде дол ми долу,
дол ми долу в мирна земя,
да си обиде орачето,
орачето с копачето,
имат ли си всичко висно,
всичко висно деренегно.
Като пътюм пътуваше,
на пътя срещна Сур Елена,
Сур Елена с трите глави.
Той извади остра сабя,
та отряза трите глави,
та текнаха три реки -
първа река рой пшеница,
втора река руйно вино,
трета река мед и масло.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014