* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Зазори се ясна зора,
низ хубава Влашка земя.
То не било ясна зора,
ами ми било свети Гьорги,
свети Гьорги с врана коня.
Свети Гьорги калпак носи,
калпакът му кайно грее,
кайно грее месечината,
като месечина по Никулден.
Свети Гьорги пръстен носи,
пръстенът му кайно грее,
кайно звезда по Петровден.
Свети Гьорги път пътува,
на път срещна сура елена,
сура елена с трите глави:
- Ми добър ден, сура елено!
- Дал Бог добро, свети Гьорги!
Къде ходиш свети Гьорги?
- Ще си ходя татък долу,
татък долу, в тясни лъки
да обядвам с орачето,
с орачето, с копачето,
да ги видим имат ли си,
имат ли си всичко вишно,
всичко вишно, берекетно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014