* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Закукува, Божне ле, кукувица,
закукува жално-милно,
жално-милно на разбуда,
да си буди два овчари,
два овчари, два другари.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, кукувице,
кукувице, пъстро птицо,
що кукуваш жално-милно,
жално-милно на разбуда,
да ми будиш Млада Бога?
Отговаря кукувица:
- Ой те тебе, Божа майка,
не кукувам жално-милно,
жално-милно на разбуда,
да ти будя Млада Бога;
най кукувам жално-милно,
жално-милно на разбуда,
да събудя два овчари,
два овчари, два другари,
че им стадо прехвърлило
през два ръта калинови,
калинови, дафинови!
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, кукувице,
кукувице, пъстра птицо,
не бой се, не бой, кукувице!
Напред върви свети Иван,
в ръки носи медна брадва,
да си сече коли дрянови,
коли дрянови, пръти ляскови,
да си вие вити стърги,
да прекара сиво стадо,
да издои бяло мляко,
да подсири сир-сирене,
да го дава на пътници,
на пътници, на друмници.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014