* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Снощи сляза Баюм Янум
на момински бели порти,
я портите затворени,
затворени, заключени.
Оттам се връща Баюм Янум,
че отиде на прелези,
я прелези затрънени,
затрънени, заблъскани.
Оттам си отиде Баюм Янум,
че отиде на портите,
я портите отворени,
байновото равно двори
изметено, изхвърлено.
Баюм Янум кон отседна,
кон отседна, долу седна,
долу седна, чадър метна,
чадър метна, сън заюсна.
Байнувата мила сестра
из двор ходи, чехли тропа,
чехли тропа, гривни цвъка,
гривни цвъка, Байнум дума:
- Ставай, ставай, Байнум Янум,
стадото ти прибегнало
през два дола във третия.
Отговаря Байнум Янум:
- Мойто стадо не е само,
напреде му Самси Господ,
на среда му Божа майка,
отстрани му два рангела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014