* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Света ми Петка винце пие,
млади мил Божне ле, мой Коладе,
винце пие, баш ракийца.
Малка мома слуга им беше,
пита стори, софра им сложи,
чаша даде, сълзи ми рони,
та й облива бяло лице.
Съгледа я света ми Петка:
- Лельо, вари, малка мома,
дали ти се е досадило?
Отговаря малка мома:
- Нито ми се е додеяло,
додеяло, досадило,
най си имам двама братя,
двама братя сагмалджий,
заюснали тата долу,
тата долу по полето,
по полето калиново,
калиново, пелиново.
Сиво стадо отвлякоха.
Сепнали се два овчаря,
затърсили сиво стадо
от изтока до запада,
събрали се насред земя,
насред земя и сред небе,
събрали се, заговарят се:
- Ка щем, що щем да строиме,
дали в гора да влазаме,
или във вода да скачаме
от стопане от срамове,
от Господа дваж грехота.
Света ми Петка отговаря:
- Лельо, варе, малка мома,
сиво стадо само не е,
напред върви Самси Господ,
на две крила два архангела,
надир върви свети Илия,
свети Илия с върли псета.
Ще го кара тата долу,
тата долу на стъргите,
ще го доят без ведрици,
ще го цедят без цедила,
ще го сирят без сирище,
ще го отбират без ошетки,
ще го носят на свети Гьоргя,
на свети Гьоргя без цедила,
ще го теглят без кантари,
ще го режат без ножове.
Тебем пеем, Бога славим,
колко шума по гората,
толкоз здраве във таз къща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014