* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Закукал ми сив-бел гълъб
над манастир у ябълка,
та си буди два овчаре,
два овчаре, до два брайкя,
че са стадо привъртели
на зло место, на отвъртно.
Дочул го е стар калугер,
стар калугер, стар ягумен,
стар владика, свет Никола,
па на гълъб проговаря:
- Ишу, ишу, сиво пиле,
сиво пиле, сив-бел гълъб!
Не гукай ми над манастир,
над манастир у ябълка,
не буди ми мило госкье,
не дразни ми млади дяци,
не дразни ги, не глуши ги,
че си четат ново слово,
ново слово за Исуса.
Отговаря сив-бел гълъб:
- Слава Богу, стар владико,
стар владико Николае!
Я не гукам да заглуша,
да заглуша млади дяци,
да събудя мили госкье;
най си будя два овчаре,
че са стадо привъртели,
на зло место, на отвъртно,
на поляна самодивска,
в пуста гора самовилска.
Отвърте се сиво стадо,
та премина две планини,
две планини, две рудини
и в третата зачалева,
зачалева, закрилева
низ усое, низ пожаре.
Проговори стар калугер,
стар калугер, стар ягумен,
стар владика Николая:
- Ишу, ишу, сив-бел гълъб,
не грижи се тая грижа!
Сиво стадо само не е,
със него са три кяя,
стари кяя свети Йован;
пред него е свети Йован,
по него е Божа майкя.
Ще докарат сиво стадо,
у манастир, у Божи дом,
да издоим пресно млеко,
да окъпем Млада Бога.
Туку-що се зазорило,
слънце земня огреяло,
е че иде свети Йован,
по него е сиво стадо,
у манастир, у Божи дом;
насекоа илье върше,
илье върше, чимшир пракье,
и набраха стратур колци,
заградиа вита страга,
издоиха сиво стадо,
надоиха пресно млеко
да окъпят Млада Бога.
Станенине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014