* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Звъннал ми беше ясен ми звънец,
под играчиц, над играчуц.
То не било ясен ми звънец,
най е било малка мома.
Малка мома брата будеше,
брата будеше, брата трудеше:
- Бре, ставай, ставай, мили братец,
твойто стадо вишум завлачи,
вишум завлачи на два дола.
- Мар, стой, сестро, не думай,
мойто стадо не е само -
Самси Господ напред върви,
свети Димитър над него седи,
свети Гьорги отзад кара.
Ще го карат татък долу,
татък долу вишум долу,
ще секат тънка го пръте гайтаноолу,
ще си вият виту стърги гайтанови,
ще си делят шари агненца,
ще си доят котел мляко,
ще си сирят груд сиренце,
ще си мърцит млади булки,
невенчани, непрощани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014