* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Звъннали ми са до два ми звънци, Коладе ле,
ей Добро, момньо льо, Коладе ле,
звъннали ми са ей татък долу,
ей татък долу, долу в Добруджа,
долу в Добруджа, в село Козлуджа.
То не било до два ми звънца,
ам най е била Димитрова сестра.
Димитрова сестра бате си сгодява,
Димитрова сестра бате си жени -
венци му вие, китки кичи.
Хем ги кичи, хем ги нарича,
че ще ги дава по сватбари,
по сватбари и слугари.
Димитрин братец Димитри дума:
- Ой, ставай, ставай, Димитру сестро.
Димитрова сестра на брат си дума:
- Ой ставай, ставай бате Димитре,
раздели ти се сивото стадо,
сивото стадо с ваклите овце.
- Мър, ой те тебе, Димитру сестро,
моето стадо не е самичко,
не е самичко, не се разделя -
най-напред върви свети Димитър,
в средата свети Рангел,
най-отзад върви лудо-младо,
с кавал свири, стадо ми кара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014