* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Припаднаха тъмни мъгли,
хей, Коледо ле, мой Коледо,
ту припадат, ту се вдигат,
низ горите, низ ливади,
че повлякла сиво стадо.
Зададе се драга есен,
размърля се сиво й стадо,
размърля се, измърля се,
че седяха сътя й зима.
Зададе се драга пролет,
драга пролет, ден Гергьовден -
разягня се, изагня се.
Че издоиха без ведрица
и подсириха без сирище,
че месиха пресна пита.
Отдолу иде свети ми Георги,
пряком пречи при два овчари,
питом пита двама овчари:
- Отде вземахте тази хубост,
тази хубост, тази щедрост -
гореща пита, пресно сирене?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014