* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Звънче ми звънна, Коладе ле, през два, през три, Коладе ле,
хей, Добре, момне ле, Коладе ле,
през два, през три кайдънлъка,
през четири кадънлъка.
То не било ясно звънче,
а било малка мома,
малка мома брат си събужда:
- Стани, стани, мой мил братко,
стадото ти провалило,
провалило и прокалило.
Отговаря милия й брат:
- Мълчи, мълчи, моя мила сестро,
моето стадо не е само,
напред му върви свети Гьорги,
на рамо му кован топор,
той си сече, върше кърши,
върше кърши равни колове,
равни колове, тънки пръти,
да си вие вити сторги,
да запира сиво стадо,
да си дои прясно мляко,
да си сири гур сирене,
да си гости добри гости,
добри гости коледари.
Хей, стопанко, за тебе пеем,
за тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014