* * *

Светец подковава коня си - ще отиде да нагледа посевите

Свети Тодор коня кове, домле, домле,
на ливада на зелена,
сестрица му клинци дава,
и брата му плочи дава:
- На ти, брайно, сребро плочи"
сребро плочи, злато клинци
да подковеш врана коня
да обидеш равно поле.
Ка подкова свети Тодор,
ка подковй врана коня
и обиде равно поле
да преплива през бел Дунав,
паднаха му до два венци.
Тодор плива, па си дума:
- Пливайте ми, до два венци,
на конята воз гривата
и менека воз рамена.
Ка пливаа до два венци,
прикарал е враня коня,
прикарал е до два венци
на конята до гривата,
и ги везе свети Тодор
и изплива низ Дунаво,
отиде си на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014