* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Заправил ми, Коладе ле,
свети Иван, Коладе ле,
черковката с праговите,
с праговете мермер камък,
кубето й - безцен камък,
кандилата - дребните звезди,
прозорците - ясен месец.
Тръгном тръгна свети Иван
в рай да иде, в рай да бъде,
отподир му се глас зачуло,
тя е била Иванова майка.
Обърна се свети Иван,
отговаря свети Иван:
- И да дойдеш, място си нямаш,
ни си дала нито нищо,
нито нищо, ни кърпичка,
ни кърпичка във черкуфка!
Пак си тръгна свети Иван,
отподир му се глас зачуло,
то е било Ивановя тейно,
отговаря свети Иван:
- И да дойдеш, място нямаш,
ти разораваш синорите!
Пак си тръгна свети Иван,
отподир му се глас дочуло,
тя е била Иванова сестра,
отговаря свети Иван:
- И да дойдеш, място имаш!
Тръгнали са брат и сестра,
да раюват, да светуват.
Ой, наздраве, свети Иван!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014