* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Станянине, господине!
Зора ми се зазорило -
ни е зора, ни видело,
нало ми е свети Гьорги -
с очи трепче - бел ден чини,
с юзди треска - огин светка,
с душа диша - мъгла вдига.
Тръгнал ми е свети Гьорги,
тръгнал ми е в рай да иде -
по него е стари баща,
тиком тичи, гласовичи:
- Постой, постой, свет Гьоргийо,
и я с тебе у рай д' идем,
у рай д' идем, рай да видим!
Отговара свет Гьоргия:
- Назад, назад, стари тате!
Ти не можеш у рай д' идеш,
у рай д' идеш, рай да видиш -
ти си, тате, много грешен!
Нивите си преорвало,
ливади си прекопвало!
По него е стара макя,
тиком тичи, гласовичи:
- Постой, постой, свет Гьоргийо,
и я с тебе у рай д' идем,
у рай д' идем, рай да видим!
Отговара свет Гьоргия:
- Назад, назад, стара мале!
Ти не можеш у рай д' идеш,
у рай д' идеш, рай да видиш!
Ти си, мале, много грешна -
дечица си кръщавала,
а повоици не давала!
По него е мила сестра,
тиком тичи, гласовичи:
- Постой, постой, свет Гьоргийо,
и я с тебе у рай д' идем,
у рай д' идем, рай да видим!
Отговара свет Гьоргия:
- Айде, айде мила сестро,
тизе можеш у рай д' идеш,
у рай д' идеш, рай да видиш -
ти си чуждо работила,
и що не е излезнало,
ти от свое домерила,
на кантара да излезне!
- Станянине, господине!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014