* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Тръгнал беше свети Петър, Коладе ле,
на две ми златни патерички, Коладе ле,
да си отиде у рай Божи,
у рай Божи при Господа.
Сподир вика стара майка:
- Ой те тебе, свети Петре,
стой, почакай, сине Петре,
стой, почакай и аз да дойда,
и аз да дойда, и аз със тебе,
и аз със тебе у рай Божи,
у рай Божи при Господа!
Отговаря свети Петър:
- Ой те тебе, стара майко,
знаеш ли и ти, помниш ли,
кога винце продаваше,
във винцето водица смясваше,
килото ти малко беше,
малко беше, хак не беше.
Тръгнал беше свети Петър,
на две ми златни патерички,
да си отиде у рай Божи,
у рай Божи при Господа.
Сподир вика стар бащица:
- Ой те тебе, свети Петре,
стой, почакай, сине Петре,
стой, почакай и аз да дойда,
и аз да дойда, и аз със тебе,
и аз със тебе у рай Божи,
у рай Божи при Господа!
Отговаря свети Петър:
- Ой те тебе, стар бащица,
знаеш ли и ти, помниш ли,
кога беше гладна година,
кога житце продаваше,
килото ти малко беше,
във житцето пръстчица смесваше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014