* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Пойде Петър на рай Боже да иде
и по него стара макя иде:
- Чекай мене, до свети Петре,
я сос тебе на рай Боже да идем,
на рай да идем, рай Боже да видим!
- Надзад, надзад, моя стара мале,
ти не можеш на рай Боже да идеш,
на рай Боже да идеш, рай Боже да видиш!
Ти си, мале, много грешна душа.
Да знаеш ли, мале, да помниш ли,
кога бееме, мале, чорбаджии,
чорбаджии, мале, механджии,
тизе, мале, на меана седеше,
ти седеше, вино продаваше.
Кога дойде, мале, чорбаджии,
ти им даваш таман на оката,
а им вземаш ексик от парите.
Кога дойде, мале, сиромаси,
ти им даваш таман на оката,
а им вземаш таман от парите.
Па дойдоха до два просляци,
ти се чудиш що да ги даруваш,
па увлезна у мала градина,
та откина две чеснови глави,
и них им ги през дувар прехвърли.
Един кьораф, мале, не виде ги,
други сакат, майко, не взема ги.
Ти си, мале, много грешна душа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014