* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Пойде Петър на рай Божи да иде,
па по него стара майка пойде.
Чекай мене до свети Петре и я искам,
и я искам на рай Божи да идем.
А он си й потийо говори:
- Таком Бога, моя стара мале,
ти не можеш рай Божи да идеш,
ти не можеш рай Божи да видиш.
Да знаеш, мале, да помниш,
кога бехме, мале, чорбаджии,
чорбаджии, млади механджии,
ти седеше механа широка.
Кога дойдат, мале, сиромаси,
сиромаси, мале, да купуят,
ти им даваш ексик от оката,
па им вземаш таман на оката.
Кога дойдат чорбаджии, мале, чорбаджии,
ти им даваш таман на оката,
пари вземаш - ексик от оката.
Па дойдоха двамина просяци,
ти не зная що да ги даруеш,
та си влезна у мала градина,
та отскубе две чеснови глави.
И них им ги у ръце не даде,
и них им ги през дувар превърли.
Един кьорав, мале, не виде я,
друг сакат, мале, не взема я,
и они ти у двор останаха.
Ти си, мале, много грешна,
ти не можеш на рай Божи да идеш,
рай Божи да идеш, рай Божи да видиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014