* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Свет се Иван възвишава
на сребърна патерица -
в рай да иде, в рай да бъде.
Подир иде негов тейно,
виком вика, тичом тича:
- Стой, почакай, мой мил сине,
мой мил сине, свет Иване,
и аз с тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
- Върни се, върни, мой мили тейно,
немаш пътя в рай да дойдеш,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш!
Некога си орач бивал,
синори си разоравал,
сираци си непрегледвал,
зато немаш път във рая,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш!
Свет се Иван възвишава
на сребърна патерица -
в рай да иде, в рай да бъде.
Подир иде негова майка,
виком вика, тичом тича:
- Стой, почакай, мой мил сине,
мой мил сине, свет Иване,
и аз с тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
- Върни се, върни, мила мале,
немаш пътя в рай да дойдеш,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш!
Некога си кума била,
поюв плени не додала,
зато немаш път във рая,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш!
Свет се Иван възвишава
на сребърна патерица -
в рай да иде, в рай да бъде.
Подир иде негов братец,
виком вика, тичом тича:
- Стой, почакай, мой мил братец,
// и аз с тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
- Върни се, върни, мой мил братец,
немаш пътя в рай да дойдеш,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш!
- Върни се, върни, мой мил братец!
Некога си овчар бивал,
стадото си разбъркнувал,
нивите си упасовал,
зато немаш път във рая,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш!
Свет се Иван възвишава
на сребърна патерица -
в рай да иде, в рай да бъде.
Подир иде негова сестра,
виком вика, тичом тича:
- Стой, почакай, мой мил братец,
// и аз с тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
- Приди, приди, мила сестро!
Некога си слуга била,
малки деца запазвала, зато имаш път във рая,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014