* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Тръгнал ми е свети Иван,
с вална, милна кандилница,
в рай да отива, в рая божи.
Подире му са й глас зачуло,
неговата стара майка:
- Стой, почакай, свети Иване,
и аз да доя в рай Божи.
Обажда се свет Иван:
- Нямаш пътя в рай да бъдеш,
ти си прела чужди прежди
и си взела от преждата.
Пак си тръгна свети Иван,
с вална, мална кандилница.
Подире му са й глас зачуло,
неговия стари баща:
- Аз да доя, в рай да бъда!
Обажда се свети Иван:
- Нямаш пътя в рай да бъдеш,
че си беше мощен орач,
пътища си изоравал,
синори си подоравал.
Че пак тръгна свети Иван,
с вална, милна кандилница.
Неговата малка сестра,
тя си дума свети Иван:
- Стой, почакай, свети Иване,
аз да доя, в рай да бъда.
- Имаш пътя в рай да дойдеш,
ти си чаши препълвала,
ти си била бакалчица,
с вална, милна кандилница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014