* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Пошъл, пошъл свети Петър
в рай да иде, рай да види,
а по него стара майка:
- Чакай, чакай, синко Петре,
и аз с теб в рай да дойда,
в рай да дойда, рай да видя!
- Назад, назад, стара майко.
За теб са врати затворени,
затворени и засмолени.
Че кога бяха гладни години,
брашно даваше жени сиротици,
брашно даваше, с вар го месеше,
по-тежко на кантар да излиза,
повече пари да вземеш.
Пошъл, пошъл свети Петър
в рай да иде, рай да види.
А по него стари баща:
- Чакай, чакай, синко Петре,
и аз с теб в рай да дойда,
в рай да дойда, рай да видя!
- Назад, назад, стари татко.
За теб са врати затворени,
затворени и засмолени.
Че кога бяха гладни години,
жито даваше жени сиротици,
жито даваше, с пясък го месеше,
по-тежко на кантар да излиза,
повече пари да вземеш.
Пошъл, пошъл свети Петър
в рай да иде, рай да види.
А по него стара нанка:
- Чакай, чакай, брайно Петре
и аз с теб в рай да дойда,
в рай да дойда, рай да видя!
- Хайде, хайде, стара нанко,
за теб са врати отворени,
отворени и отсмолени.
Че кога бяха гладни години
деца доеше гладничета,
деца доиш, ни едно не връщаш
и на всяка жена сиротица
по комат хляб си дала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014