* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Покани се свети Гьорги
да си иде у рай Божи,
та обседля добра коня,
добра коня хилиндара,
обседля го в златно седло,
обюзда го в нова юзда,
нова юзда чисто сребро,
па си ойде по друмове.
Нещо му се глас зачува
глас зачува, глас дочува.
Обърна се свети Гьорги,
Обърна се, та погледна,
на по него стари баща
тиком тича, гласом вика:
- Постой, постой, синко Георги!
И азека с тебе д' ида,
с тебе д' ида у рай Божи,
в рай да ида, в рай да видя,
в рай да видя, в рай да бада.
- Проговори свети Гьорги:
- Назад, назадн стари тате!
Тизе не мож с мене д' идеш.
Кога беше на млад заман,
кога беше тизе орач,
чужда земня преорваше.
Не си тизе за в рай Божи,
Че си тизе много грешен.
- те по него тиком тича,
тиком тича, гласом вика
неговата мила сестра
и се нему милно моли:
- Я стой, постой, свети Гьорги,
да те стигна и пристигна,
и я с тебе в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бада.
Проговори свети Гьорги:
- Назад, назад, мила сестро!
тизе не мож с мене д' идеш,
тизе не си за в рай Божи.
Кога беше на млад заман
Кръчмуваше, търгуваше,
добро вино продаваше,
със вода го доливаше.
Я по него тиком тича,
тиком тича, еком ечи
неговата мила снаха,
па се гласом провикнува:
- Постой, постой, свети Гьорги,
постой, постой, причекай ме
и я с тебе в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
Свети Гьорги коня сапре,
коня сапре наназаде,
па на снаха проговори:
- Тизе можеш с мене д' идеш,
тизе можеш рай да видиш,
рай да видиш, в рай да бъдеш.
Кога беше на млад заман,
чужда прежда ти предеше,
кога мера не стигаше,
със своя я домерваше,
тизе можеш рай да видиш,
рай да видиш, в рай да бъдеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014