* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Тръгнал ми беше свети Гьорги, Коладе ле,
в рай да иде, в рай да бъде, Коладе ле.
Подир му тича, стар му баща,
тичом тича, виком вика:
- Я стой, постой, свети ми Георге,
и ази с тебе в рай ще ида,
в рай ще ида, в рай ще бъда.
И отговаря свети ми Георги:
- Я стой, постой, стар ми баща,
не ще с мене в рай да идеш,
в рай да идеш, в рай да бъдеш,
гряха имаш, пътя нямаш.
Едно си време разпилял,
бяло ми жито по зелен синор.
По-отподир тича стара му майка,
тичом тича, виком вика:
- Я стой, постой, свети ми Георги.
и ази с тебе в рай ще ида,
в рай ще ида, в рай ще бъда.
Отговаря свети ми Георги:
- Не ща с мене в рай да идеш,
в рай да идеш, в рай да бъдеш,
едно си време кръщавала,
кръщавала, пой не давала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014