* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Тръгнал беше свети Петър, Коладе ле,
свети Петър, Божа слуга, Коладе ле,
тръгнал беше в рай да иде,
в рай да иде, в рай да бъде.
Сподир вика по-стар баща:
- Чакай мене, синко Петре,
чакай мене и аз да дойда,
и аз да дойда, в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
Отговаря свети Петър:
- Назад, назад, стари татко,
в рай да дойдеш, място няма,
твойта й душа греховита,
греховита, сплата няма -
когато си жито даваш,
у житото пръст смясваш,
крината си исик даваш.
Тръгнал беше свети Петър,
в рай да иде, там да бъде.
Сподир вика стара майка:
- Чакай мене, синко Петре,
и аз да дойда, в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
- Назад, назад, стара майко,
в рай да дойдеш - място няма,
твойта й душа греховита,
греховита, сплата няма -
когато си вино пълниш,
у виното вода вливаш,
килото си исик даваш!
Колкото сме реч изрекли,
толкоз здраве в тази къща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014