* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Шетал, шетал свети Петър
у райнина, рай Божия
с позлатени кандилца,
с мала медна патерица
да отива у рай Божи.
По-отподир вика стари му баща:
- Постой, почакай, свети ми Петре,
в едно да идем у рай Божи.
Отговаря свети ми Петри:
- Върни се върни, стари татко,
пътя имаш, място нямаш.
Ти като нива ореше,
нива ореш и синор разваляш.
По-отподир вика стара му майка:
- Постой, почакай, свети ми Петре
в едно да идем у рай Божи.
Отговаря свети ми Петри:
- Върни се върни, ти стара майко,
пътя нямаш, място нямаш.
Ти като брашно продаваше,
брашно продаваш, пепел размясваш.
По-подир вика милата му сестра:
- Постой, почакай, свети Петре,
в едно да идем у рай Божи.
Отговаря свети ми Петри:
- Върни се, върни, мила ми сестро,
място имаш, пътя нямаш.
Ти като вълна продаваше,
на богати отдаваше,
на сиромаси надхвърляше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014