* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Разшета се свети Петър, Коладе ле,
че ми тръгна в рай да иде, Коладе ле,
в рай да иде, в рай да бъде.
След него тича стар баща,
тичом тича, виком вика:
- Стой, почакай, синко Петре,
ние двама в рай да идем,
в рай да идем, в рай да бъдем.
Отговаря свети Петър:
- Назад, назад, ти стар баща,
ти не бива в рай да идеш,
че си стоял кабакчия,
на богати недорязвал.
Пак си тръгна свети Петър.
След него тича голям братец,
тичом тича, виком вика:
- Стой, почакай, братко Петре,
ние двама в рай да идем,
в рай да идем, в рай да бъдем.
Отговаря свети Петър:
- Назад, назад, голям братец,
ти не бива в рай да идеш,
че ти е душа греховита.
Ти си бил земеделец,
синори си разоравал.
Па си тръгнал свети Петър.
След него тича мило либе:
- Стой, почакай, либе Петре,
ние двама в рай да идем,
в рай да идем, в рай да бъдем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014