* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Тръгнал ми е свети Иван,
да отива у рай Божи,
у рай Божи, в рай да бъде.
Подир му се ек задало,
ек задало, глас зачуло.
Тичом тича стара майка:
- Стой, почакай, свети Иване,
и аз да дойда у рай Божи,
у рай Божи, в рай да бъда!
Отговаря свети Иван:
- Ой те тебе, стара майко,
пътьом имаш оттук до там,
място нямаш в рай да бъдеш.
Знаеш ли ти, помниш ли ти,
кога просяк дикисваше,
брашното с пепел смесваше,
затуй място за теб няма,
място няма в рай да бъдеш.
Тичом тича, виком вика,
виком вика по-стар тейко:
- Стой, почакай, свети Иване,
и аз да дойда у рай Божи,
у рай Божи, в рай да бъда!
И отговаря свети Иван:
- Ой те тебе, по-стар тейко,
пътьом имаш оттук до там,
място нямаш в рай да бъдеш.
Знаеш ли ти, помниш ли ти,
когато оран ореше,
на хората синорите разораваше,
затуй място за теб няма,
място няма в рай да бъдеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014