* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Станал беше свети Гьорги,
рано ми, рано на Гергьовден,
на пред слънце с весело сърце
да си обиде зелен синор,
зелен синор, житен каловер.
Отподир вика Божа майка:
- Стой, почакай, свети Гьорге,
двама едно да вървиме,
да вървиме, във рай да идем,
в рай да идем, в рай Божи да бъдем.
Отговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, Божа майко,
ти си жена греховита,
на млади булки баба ходила,
на малки деца кръст Божи не дала.
И ти имаш още един грешец -
и ти си винце, винце крагомила,
на комшии половиничка дала,
а на пътниче нищо не дала,
греха имаш, спата нямаш!
Колкото сме реч изрекли,
толкози здраве на тази къща,
тазика къща, нашум царю,
със дружинка, с веселинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014