* * *

Чуден сън: Господ - чудно дърво

Заспала беше света Марина
накрай брега на морето.
Сън сънува, сън бълнува -
израсло е едно дърво,
едно дърво сред морето,
стеблото му позлатено,
даловете посребрени,
а листа му от келибар.
Че се събуди света Марина
и си тръгна дългом пътя,
дългом пътя, равни друми,
умислена, угрижена.
На път срещна граматиче.
Отговаря граматиче:
- Ой те тебе, света Марина,
що си толкоз умислена,
умислена, угрижена?
Отговаря света Марина:
- Ой те тебе, граматиче,
сън сънувах, сън бълнувах -
израсло е едно дърво,
едно дърво сред морето,
стеблото му позлатено,
даловете посребрени,
а листа му от келибар.
Отговаря граматиче:
- Ой те тебе, света Марино,
толкоз ли се не досещаш,
че дървото - самси Господ,
а клонове - всички светци,
а листа му - всички хора,
всички хора по земята.
Вам си пеем, Бога славим,
от Бога ви тва наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014